След публикуването на статията ми „Не сме безгрешни, но сме коледни“, посветена на коледно-новогодишния правопис, получих един и същи въпрос от трима различни души: защо съм написала преди да е настъпил Бъдни вечер, а не преди да е настъпила Бъдни вечер? С други думи, Бъдни вечер не е ли от женски род?
Няма грешка, собственото име е от мъжки род, въпреки че в съвременния български език съществителното вечер безспорно е от женски род и би трябвало да кажем Бъдна вечер. Каква е тогава причината за изключението? Същата, поради която казваме добър вечер, а не добра вечер, но рядко се замисляме защо.
В старобългарския език съществителното име вечеръ е било от мъжки род и макар че граматичният род е много устойчив, се случва някои думи да го променят. Нашата дума е един от редките случаи, а ако питате за причината – предполага се, че е станало под влиянието на съществителното нощ, което си е от женски род от векове.
Може би някои ще се запитат защо тогава е Бъдни вечер, а не Бъден вечер. Нека да изясним и този въпрос и същевременно да научим нещо за миналото на българския език. Прилагателните имена са имали проста и сложна (наричани още кратка и дълга) форма. Първата най-често е завършвала на -ъ/-ь, а втората – на -и. Сложните форми са служили да изразяват определеност. Откъде го знаят учените? Знаят го от анализа на текстовете, разбира се, и на този извод например ги навежда фактът, че със сложни форми обикновено на старобългарски се превеждат гръцки членувани прилагателни имена. Със зараждането на категорията определеност в българския език обаче и с възникването на определителния член сложните форми постепенно са станали нефункционални и са отпаднали.
Не съвсем обаче. Запазили са се например при прилагателните с наставка -ски: селски, градски. Причината тук е от чисто фонетично естество – трудно е да изречем селск, градск. Запазили са се и в устойчиви словосъчетания като нашето Бъдни вечер, а също и в доста топоними: Черни връх, Долни Дъбник, Бели Искър. Точно тук е видно, че някога сложните форми наистина са изразявали определеност, тъй като са се употребявали в названия на конкретни единични обекти, които в съзнанието на говорещия са определени.
И още нещо за Бъдни вечер. Етимологично думата бъдни е свързана не с глагола бъда, а с бдя, защото трябва да бъдем будни и да бдим, и то не само в навечерието на Рождество Христово. Опасявам се, че нашата бдителност напоследък непрекъснато се приспива, а самите ние без съпротива се оставяме да ни приспят. Дано това полусънно състояние не ни излезе солено.