Защо да внимаваме? И защо е нужно да разграничаваме четирите вида значи? Най-вече заради пунктуацията, която зависи тъкмо от статута на думата.
1. Значи е сказуемо. Когато е сказуемо, думата лесно се замества с означава.
Не се поставят запетаи около думата, освен ако не се налага поради други правила.
За нас победата значи много.
Това, че имаш слаба оценка, нищо ли не значи за теб?
Това, че имаш слаба оценка, за теб нищо не значи, разбира се!
(Тук запетаята се пише не заради значи, а заради вметнатата част разбира се, която се отделя пунктуационно от другите думи в изречението.)
2. Значи е вметната част, чрез която говорещият/пишещият подчертава, изтъква, набляга на нещо.
В тези случаи значи се огражда със запетаи от двете страни.
Та той, значи, каза, че ако земята се залеси повторно, по-лесно ще се продаде.
Твоята господарка е една ярка, нейният Малволио е краставица в олио, а ние, значи, сме трима къркачи! (Шекспир, „Дванайсета нощ“)
3. Значи е частица.
Честно казано, не се наемам да правя строго разграничение между значи като вметната част и значи като частица. Според академичния тълковен речник частицата значи се употребява във въпросителни изречения, когато се иска някакво уточнение.
За нас е важно дали да поставяме запетая. Тук със съжаление отбелязвам, че за пунктуацията на повечето частици, както е известно на колегите, липсват ясни официални постановки. Аз бих препоръчала да се пише запетая.
Значи, тръгваме сега, нали?
4. Значи е съюз, с който се въвежда изречение, съдържащо заключение или извод от казаното в предходното изречение.
На границата между двете изречения, т.е. пред значи, се пише или точка, или запетая, а след значи не се поставя препинателен знак.
Двата тура на президентските избори се броят за един вот. Значи няма да има санкции, ако пропуснем единия.
Щом като съм насрочила срещата за 10 часà, значи ще започне точно в 10 часà.
Ако намерите кон на снимката само за 5 секунди, значи сте гений!