В тази статия ще стане дума само за изписването на търговската марка и нищо повече.
Попитаха ме как трябва да се пише името на компанията с кирилица, и аз най-чистосърдечно отговорих, че трябва да е „Лидъл“. Причината е, че при предаване на чужди имена с кирилица по правило се вмъква [ъ] между краесловните [р] и [л] и предходна съгласна: Grenoble – Гренобъл; Sartre – Сартър* (макар че творбите му са издадени под името Сартр).
Последва обаче коментар, че може волята на фирмата да се разминава с правилното изписване. Как да постъпим тогава?
Всъщност каква е волята на фирмата? Корпоративната воля, както се казва, е изразена в Търговския регистър, където фигурира „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Както научих от адвокат Емил А. Георгиев, специализирал право на индустриалната собственост, няма изричен закон или друг нормативен акт, който да регламентира изписването на търговските марки с кирилица. Според него в такъв случай е редно да се зачете волята на фирмата.
Колкото и да не ми се иска да пиша „Лидл“, трябва да призная, че споделям това мнение. Гледам на името като на собствено име (каквото е в действителност), чийто притежател е заявил как иска да го наричат, съответно как да го изписват. Сещам се за два примера от практиката си: Костантин и МАрия. В първия момент си мислиш, че има грешка, но не – имената са верни.
Би било добре, когато чуждестранните фирми навлизат на българския пазар, да се съобразяват с учленителните навици на българина, за когото е трудно да произнесе [лидл], както и [метр], [театр], затова казва [лидъл], [метър], [театър]. Несъответствието между изговора и писането винаги води до проблеми в писането и съответно чуждестранната фирма рискува да вижда името си в различни варианти, когато е написано с кирилица.
______________________________
* Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 33, т. 27.6.1.