Тази статия е първият и – бих казала – твърде обнадеждаващ резултат от намерението за ремонт на банята вкъщи. От друга страна, тя е показателна за това как едно почти нищо може да се превърне в нещо, ако те обсеби и не ти даде мира, докато не го опишеш и не обясниш причината да има право на съществуване, пък било то и маргинално. Става дума за моноблоците – форма за мн.ч. на моноблок, на която се натъкнах в интернет, докато търсех информация за плочки, теракота и душ кабини.
Окончания за множествено число при съществителните от мъжки род
По правило едносричните съществителни от м.р. получават окончание -ове в мн.ч. (ред – редове, врат – вратове, блок – блокове), а многосричните – окончание -и (играч – играчи, телевизор – телевизори, палат – палати)*. Значи формата моноблоци изобщо не е в разрез с езиковата система, защото моноблок си е многосрично съществително. Тъкмо правилната форма моноблокове влиза в групата на малобройните изключения (център – центрове, огън – огньове), защото образува мн.ч. с окончание, което е характерно за едносричните съществителни.
Давам си сметка, че тук действа и противоположна тенденция, която също е продиктувана от стремеж към системност и последователност: след като плуралната форма** на простата дума блок е блокове, то и плуралната форма на сложната дума моноблок би трябвало да има същото окончание – моноблокове. В книжовния език явно този аргумент натежава.
Втората палатализация
Ако възнамерявате да прескочите написаното тук, по-добре недейте. Имате много вземане-даване с втората палатализация, че и с други палатализации, макар и да не го подозирате. По-добре е да се информирате, за да знаете поне че сте обвързани, докато сте в състояние да говорите на български. :)
Това е езиков закон, който няма да разяснявам надълго и нашироко, само ще посоча, че в съвременния български език именно с втората палатализация се обясняват промените на съгласните к, г, х пред окончанието -и, но забележете, само при съществителните от м.р.: терлик – терлици, залог – залози, влах – власи. При съществителните от ж.р. тези звукове не се променят: кака – каки, дъга – дъги, троха – трохи.
Ето как от моноблок съвсем естествено и безпроблемно може да се образува формата за мн.ч. моноблоци. Макар да се смята, че законът за втората палатализация вече не е в сила, редуванията к~ц, г~з, х~с пред окончанието -и в съществителните от м.р. се възпроизвеждат доста последователно и това показва колко стабилни са езиковите модели в съзнанието на говорещите български.
Извод
Всъщност изводът не е един, но аз ще се огранича, защото много ми се иска да обърнете внимание на това, в което съм дълбоко убедена: езиковите грешки, разбирани като отклонения от нормата, не са това, което са. Повечето от тях са обясними, логични и не са резултат от прищевки, а се подчиняват на езиковата система. И когато Google дава многобройни резултати с грешната форма моноблоци, колкото и непредставителни да са тези данни, следва поне да се замислим дали пък правилната форма моноблокове не влиза в противоречие със системността в езика.
Грешките са ценни, особено когато се проследяват историята на езика и тенденциите в неговото развитие. Затова не бързайте да поставяте клеймото „неграмотни“ на хората, които ги допускат. Може да се окаже, че пренебрегвайки или не познавайки добре нормата, те се придържат в по-голяма степен към духа на езика в сравнение с вас, които я спазвате.
______________________________
* От правилото има доста изключения, но няма да ги отбелязвам тук.
** Формата за мн.ч.