Мислите ми в тази публикация кръжат около слятото/разделното писане на сложните съществителни имена с първа съставна част евро, които – покрай членството ни в Евросъюза – все по-широко се употребяват в българския език. Ежедневно ни залива информация за евродирективи (за хуманното отношение към кокошките носачки например), еврозаконодателство (в крайна сметка хармонизирахме ли нашето с него?), европроекти (които се опитваме да печелим), евро зоната (и нейното неясно бъдеще).
Може би ви прави впечатление, че първите три евросъществителни са написани слято, а последното – разделно. Защо? Според правописните правила сложните съществителни, които са образувани от съкратено прилагателно име (предимно от чужд произход), свързано с главната основа със или без съединителна гласна (или завършващо на гласна, която играе ролята на съединителна), се пишат слято. Примери:
• еврокомисар – образувано е от евро (съкратено от европейски) + комисар
• компактдиск – образувано е от компакт (съкратено от компактен) + диск
• химиотерапия – образувано е от хими (съкратено от химически) + съединителна гласна о + терапия
При евро зона случаят е друг – първата съставна част се употребява като самостоятелна дума, назоваваща парична единица, и затова се допуска разделно писане. Формулировката „допуска се“ означава, че може да се пише слято, може и разделно. В действителност обаче тя е опит за компромис с масовото разделно писане на подобни сложни съществителни имена.
Проблемът е в това, че пишейки, човек не може – а и не бива да го заставят – да прави словообразувателен анализ на употребяваните от него думи: я да видим сега каква е тази евродума – от съкращение на прилагателното европейски и съществително ли се състои, или е съчетание на названието на паричната единица евро с друго съществително? Според мен не е редно да се очаква, че пишещите българи ще бъдат в състояние да правят такива тънки разграничения, изискващи известна филологическа компетентност.