Едва ли има други групи прилагателни в българския език, чиито отношения да са толкова динамични и неизяснени, колкото прилагателните с наставки -ичен и -ически. Непрекъснато се конкурират, делят си езикови полета, уж се обособяват и си поделят значенията – и все не могат да се разберат веднъж завинаги.
Тази конкуренция води началото си още от Възраждането, когато в новобългарския книжовен език се установяват много прилагателни на -ически под влиянието на църковнославянския и руския език. По-късно се засилва образуването на прилагателни с -ичен и между двете групи започват да се очертават по-ясно смислови различия.
Докъде се е стигнало обаче? До каква степен двете групи прилагателни са се разграничили?
1. Една част са се диференцирали по признака качественост (-ичен) – относителност (-ически), съответно по значение. Съвсем накратко, качествени са тези прилагателни, които показват някакъв признак сам по себе си (красив, лют, кръгъл), а относителни – във връзка с друг предмет (бетонен – от бетон; селски – който се отнася до селото). Първите могат да се степенуват, а вторите – не. Това обаче не е абсолютен признак (жив например е качествено прилагателно, но не се степенува освен с художествена цел).
И така:
икономично потребление – икономически показатели
техничен футболист – технически университет
практичен човек – практическа инструкция
2. При други двойки прилагателни едното е отпаднало. Това важи за доста прилагателни на -ически, които не издържат на конкуренцията и в езика се налага употребата на съответното прилагателно на -ичен, например фантастичен, оптимистичен, архаичен.
Част от прилагателните на -ически (юридически, комунистически, агрономически) са се съхранили без аналози на -ичен.
3. Най-трудно е да се представи състоянието на прилагателните на -ичен/-ически, които се употребяват паралелно, без да имат ярки, отличителни разлики в значението. Към тях спадат например дублетите граматичен/граматически, биологичен/биологически, физиологичен/физиологически, психичен/психически, чиято употреба е в динамично равновесие, така да се каже.
При други едното прилагателно взема превес и изтласква другото, макар че двете продължават да имат статут на дублети. Такъв именно е случаят с реторичен и реторически. Първото се употребява много по-често, най-вече в съчетание със съществителното въпрос. Според данни от Българския национален корпус съотношението между употребите на реторичен/риторичен въпрос към реторически/риторически въпрос е 263:3, а изобщо на реторичен/риторичен към реторически/риторически е 361:17.
Съвсем нереторично и в разрез с всички правила ще завърша с повода за тази статия. Получих няколко въпроса и открити подканвания да изразя мнението си за реторичен и реторически. Правя го съвсем накратко тук, със съзнанието, че проблемът за прилагателните от тези словообразувателни типове има доста аспекти и заслужава далеч по-пространно и задълбочено представяне.