За да спестим време и място, в писмената си реч често прибягваме до т.нар. (ето веднага илюстрация) графични съкращения. Макар че има определени изисквания, с които се съобразяват, те не са строго нормирани* и понякога се появяват в различни варианти. Съвсем естествено, това поражда колебания у пишещите:
Въпрос от Вера Бонева
Имам конкретен въпрос. Той е свързан със съкращението на научната степен доктор на науките. Срещам големи затруднения, когато трябва да пиша официални текстове с тази абревиатура или да я употребявам пред нечие име. Трябва ли да има точки след всяка буква, или не? Например при доктор на философските науки – д.ф.н. или дфн?
Моят отговор
Като се позачетох в книгите и се поразрових в интернет, установих, че ще ми бъде много трудно да отговоря и самата аз да заема някаква позиция.
В своето изследване „Съкращаването и съкращенията в българския език“ (С., 1982, с. 60 – 61) Л. Крумова и М. Чоролеева пишат, че графичните съкращения на словосъчетанията са два вида: точкови (м.с. – майстор на спорта) и с наклонена черта (м/с – метър в секунда). Авторите отбелязват, че в недалечното минало се е наблюдавал преход от графични съкращения към лексикални. Например в началото ТКЗС се е пишело с точки: Т.К.З.С. – трудово-кооперативно земеделско стопанство. Постепенно словосъчетанието (и други подобни на него) е престанало да се разшифрова в устната реч, придобило е свое звучене (текезесе) и точките са се оказали ненужни, понеже компонентите са загубили самостоятелност. С течение на времето обаче този процес е позаглъхнал и подобни преходи се наблюдават в единични случаи: к.п.д. > кпд > КПД (произнася се капеде; коефициент на полезно действие), ж.к. > жк > ЖК (произнася се жека; жилищен комплекс).
Дали при д.ф.н. може да се говори за преход към лексикално съкращение? Произнася ли се като дъфънъ? Изненадващо – да, има случаи, вероятно много редки, вероятно с иронична отсянка. Google услужливо предлага писмени свидетелства, ето, убедете се. Не се осмелявам да правя предположения, още по-малко изводи, но се сещам, че често използваното писмено съкращение и т.н. може да се чуе като и тънъ, разбира се, при неофициално общуване. В интернет вече много често то се среща без точки – и тн.
Разгърнах сравнително новия „Речник на съкращенията в българския език“ (съст. Л. Крумова, М. Чоролеева, Хр. Холиолчев, С., БАН, Емас, 2003). Там съкращенията на интересуващите ни научни степени са дадени само с точки: д.ф.н., д.и.н, д.м.н. Натъкнах се обаче на съкращения на словосъчетания без точки, които се използват от военните: ср – стрелкова рота; тб – танков батальон; тв – не е телевизия или телевизионен, а танков взвод :). Това означава, че поне в една определена област тези графични съкращения се толерират.
Как да напише човек заключение и да заеме становище при това състояние на нещата? Ако подходим по-консервативно, би трябвало да изпишем д.ф.н. – с точки. Ако искаме да следваме ясно очертаващата се напоследък тенденция – без точки: дфн.
______________________________
* Статията е написана на 23.04.2010 г., т.е. преди публикуването на Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012. В него са посочени правилата, на които се подчиняват графичните съкращения (с. 70 – 72); даден е и пример с д.т.н./д. т. н.