Правописът на сутрешен е проблемен – често се пише сутришен, понеже първата асоциация, която правим, е със сутрин. Мислим си, че прилагателното е образувано от съществителното и затова е редно да се пише с и. А може би не е така.
Допреди няколко дни приемах правописа на сутрешен като даденост и не бях се замисляла коя е причината да се пише с е. В една от социалните мрежи обаче ми поискаха обяснение и това ме накара най-накрая да проуча проблема.
Ще ви кажа как стигнах до отговора. Някои може да смятат, че имам готови отговори и само чакам да получа съответния въпрос. Но в много случаи не е така – чета, мисля, пак чета, пак мисля и ако звездите са разположени правилно, получавам просветление. ;)
Първо, бях наясно, че разковничето е в словообразуването, и затова погледнах съответния раздел в академичната граматика. Там пише, че наставката -шен се съчетава с наречия: утре – утрешен; тука – тукашен; рано – раншен*.
Значи може да се предположи, че е съществувало наречие сутре, което е послужило за основа на нашето прилагателно име. Къде да потърся това наречие? В някой по-стар речник на българския език. Погледнах в речника на Найден Геров, понеже той ми беше подръка – о, да! – такова наречие наистина е имало**. Вече не се употребява, но споменът за него е останал в друга дума – сутрешен.
За съжаление, днес няма как да асоциираме сутрешен със сутре, за разлика от утрешен – утре, за да не се колебаем при писането на прилагателното. Оставам обаче с надеждата, че обяснението в тази публикация ще закрепи правописа на прилагателното в съзнанието на всички, които я прочетоха.
______________________________
* Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 2. С., БАН, 1983, с. 156.
** Геров, Н. Речник на българския език (фототипно издание). Т. 5. С., 1978, с. 289.