От 21 години (кога минаха!) следя кодификаторските решения отблизо по две причини:
1. Работата ми като редактор и коректор го налага.
2. От чисто научен интерес.
Даже има и нещо като трета причина: опитвам се да разбера мотивите за определени решения. Понякога това се доближава до гадаенето – уви, природата не ме е дарила със свръхестествената способност да прониквам в съзнанието на други хора. А такава способност е нужна, когато човек се опитва да разбере защо, за бога, интервалите никак не могат да се разберат с тирето в трите официални правописни речника:
1. Правописен речник на съвременния български книжовен език. Второ фототипно изд. С., БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995 – ПРСБКЕ.
2. Нов правописен речник на българския език. С., БАН, Хейзъл, 2002 – НПРБЕ.
3. Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012 – ОПРБЕ.
Тук става въпрос за интервалите при непунктуационната употреба на тирето. Ето как се развиват сюжетните линии.
Първа сюжетна линия
ПРСБКЕ – за означаване на разстояние между две или повече точки в пространството или времето.
Влакът София – Пловдив – Бургас тръгва в 11 часа.
Ще мина утре – вдругиден.
НПРБЕ – за означаване на посока, разстояние, отдалеченост между две или повече точки в пространството или във времето (вм. предлозите от… до).
жп линия Русе—Варна, Иван Вазов (1850—1921)
ОПРБЕ – за означаване на период от време, интервал или отношение между обекти в пространството, когато е налице пропускане на съюз или предлог.
VI – V в. пр.н.е., Иван Вазов (1850 – 1921), жп линия Русе – Варна
Втора сюжетна линия
ПРСБКЕ – за означаване на приблизителност на определена величина.
Ще те чакам 10–15 минути.
НПРБЕ – за означаване на приблизителност.
Останах само 15—20 минути.
Ще ти се обадя в сряда—четвъртък. [Сравнете с примера от ПРСБКЕ в първа сюжетна линия.]
ОПРБЕ – за означаване на приблизителност.
Останаха само 15 – 20 минути.
Ще ти се обадя в сряда – четвъртък. [Сравнете с примера от ПРСБКЕ в първа сюжетна линия.]
Трета сюжетна линия
ПРСБКЕ – за свързване на имена, сочещи създателите на една теория, закон, учение и др. под.
Хипотезата на Кант – Лаплас; закон на Бойл – Мариот; пактът Молотов – Рибентроп
НПРБЕ 1. при именуване на теория, хипотеза, закон, учение, договор и под. чрез свързване на имената на създателите (авторите) им.
хипотеза на Кант—Лаплас, закон на Стефан—Болцман, спогодба Политис—Калфов
2. при свързване на взаимнообусловени и съпоставими явления.
взаимодействие личност—култура, опозиция родно—чуждо
ОПРБЕ – за означаване на отношения между понятия, обекти и др. (когато е пропуснат съюзът между тях).
хипотезата Кант – Лаплас, закон на Бойл – Мариот, опозиция родно – чуждо
Трите сюжетни линии се развиват паралелно – първоначално имаме интервали в ПРСБКЕ, после интервалите се съкращават в НПРБЕ (някаква криза за хартия да е имало тогава?), за да се появят отново в ОПРБЕ.
На част от читателите всичко това може да се стори маловажно – някакви си тирета и интервали, голяма работа дали ги има, или няма. За коректора обаче интервалите са важни, защото, освен за правописни и пунктуационни грешки, той следи за доста други неща, включително и дали има/няма интервали на съответните места.
Непоследователността по отношение на тирето и интервалите в трите речника ми създава главоболия – предполагам и на другите колеги, които държат на работата и името си. Така че, уважаеми колеги, които определяте правилата, ако обичате, изяснете се първо със самите себе си, после помежду си и кажете какво ще правим с тирето и интервалите. Когато решите, моля – обосновано, а после бъдете така добри да сте последователни, още повече когато липсва ясна причина да лъкатушите