Заглавието ясно показва, че публикацията е свързана с правилото за пълния и краткия член при съществителните от мъжки род. Но тук става дума не за прилагането му изобщо и по принцип, а за един частен случай, представен във
Въпрос от Славка
Може ли да споделиш как мислиш, че е правилно да се членува: Видях влакът/влака да идва. Според правилото за заместване е възможно да се каже както Видях го да идва, така и фокусирано Видях той да идва. Правилото не е надеждно в този случай. Аз съм написала статия по този въпрос, но ми е интересно какво мислиш ти.
Моят отговор
Макар и рядко, в практиката си също съм се натъквала на примери, в които прилагането на правилото за пълния и краткия член се оказва проблемно – синтактичната позиция на думата е двусмислена. В сложното съставно изречение Видях влака/влакът да идва думата влак може да бъде възприета по два начина:
• Като допълнение към сказуемото в главното изречение. В този случай главното изречение е Видях влака, а подчиненото се състои само от идва и по вид е сказуемноопределително, понеже пояснява допълнението в главното.
• Като подлог в подчиненото изречение влакът идва, което по вид е допълнително и пояснява сказуемото видях в главното. При това разделение главното изречение се състои само от сказуемо.
Въпросът се свежда до това къде минава границата между главното и подчиненото изречение – преди или след влак? Според мен е по-естествено влак да се разглежда като допълнение към видях. Аргументи:
• Съюзът да, който свързва подчиненото изречение с главното, е разположен след влак. Както е известно, съюзите много по-често се намират на изреченската граница и по този начин улесняват възприемането на информацията.
• В линейния поток на речта най-лесно за слушателя/читателя е думата влак да бъде класифицирана като допълнение, понеже в случая видях е преходен глагол, изискващ допълнение. Разбира се, ролята на допълнение може да изиграе и цяло подчинено изречение, но то обикновено има ясно начало (сигнализирано със съюзите да, че или със съюзните връзки кой, колко, как, какво и т.н.), например: Видях, че влакът идва; Видях как влакът идва.
При такива двусмислени случаи читателят/слушателят ще направи по-малкото умствено усилие и ще предпочете да отчете влак като допълнение, понеже по този начин глаголът видях веднага образува с него смислова цялост.
Съвсем скоро в книгата на психолингвиста Стивън Пинкър „Езиковият инстинкт. Как умът създава език“ (С., 2007) прочетох за лабораторни тестове, изследващи начина, по който се възприемат изречения с потенциално подвеждащи елементи. Провеждащите теста са следили как се движат очите на участниците, докато четат изречението
The student forgot the solution was in the back of the book.
[Студентът забрави, че отговорът е в края на книгата.]
Когато участниците стигали до was, движението на очите им се забавяло и те се връщали към началото на изречението, защото първоначално са възприели, че студентът е забравил отговора. Както пише Пинкър, „вероятно в хорските глави думата forget казва на синтактичния анализатор*: “„Намери ми допълнение, бързо!“.
Нещо подобно се случва и с нашето изречение, но за разлика от английското, то може да се интерпретира по два начина. Първият, в който влак е допълнение към видях и е редно да получи кратък член в писмената реч, ми се струва естественият. За втория, в който влак е подлог в подчиненото изречение, имаме два варианта:
• В устната реч най-вероятно слушателят няма да възприеме думата като подлог, понеже там правилото за пълния и краткия член не важи.
• В случай че един човек, владеещ това правило, прочете изречението Видях влакът да идва, пълният член би трябвало да му подскаже как авторът желае да се интерпретира написаното. На мен обаче това ми изглежда като спекулация – да впрягаме едно изкуствено правописно правило в такова фино синтактично разграничение, възползвайки се от факта, че съществителното име е от мъжки, а не от женски или от среден род.
Ако аз бях автор на изречението за идващия влак и много държах да го изтъкна като вършител на действието, бих казала/написала просто, ясно и недвусмислено Видях, че влакът идва. От уважение към слушателя/читателя, който не е длъжен да прави излишни умствени упражнения, разгадавайки синтактичната структура на моето послание.
Не бих искала последните изречения да прозвучат като упрек към онези, които биха написали Видях влакът да идва. В крайна сметка езиковият изказ е въпрос на свободен избор.
______________________________
* Синтактичен анализатор (или синтактичен разчленител) е термин, с който си служи Пинкър, за да обозначи менталната програма, анализираща структурата на изречението по време на езиковото разбиране (с. 230).