Със сигурност, само че още не го знаете. Твърде рядко се употребява този глагол, но нищо чудно скоро да започне неговият възходящ тренд.
Моята първа осъзната среща с вокализирането беше в началото на годината, когато остаряващата ни котка започна да ни буди нощем с мяукане. Не единично, а многократно и продължително. Мишел се разхождаше из къщи неспокойна и воплите ѝ ясно показваха, че нещо не е наред и я тормози. Разбира се, потърсихме лекарска помощ, стигнахме и до ветеринар невролог. Той прегледа Мишел много внимателно, направи ѝ тестове и изказа две хипотези за нейното поведение. Докато ми обясняваше какво става с нея, употребяваше думата вокализира, а не мяука.
И така, Мишел всъщност даваше външен звуков израз на онова, което я измъчваше. Доколкото успявам да се ориентирам, думата се използва от ветеринарите с широко значение и обхваща различните видове звуци, които издават животните. При котките има мъркане, мяукане, ръмжене, съскане и други по-специфични гласови изяви, например при разгонване – този специфичен вой сте го чували, убедена съм, дори и никога да не сте имали котка вкъщи.
Неочаквано чух думата от телевизионния екран, и то в политическо коментарно студио: „Външният министър отива да вокализира политика на правителството“. Мъжът ми веднага го преведе: „Външният министър отива да измяука политика на правителството“.
Ние обаче ще подходим сериозно и ще потърсим приемлив публичен вариант. Бихме могли да кажем, че министър Петрова всъщност е изразила, заявила или огласила политическа позиция. По-модерно бихме изглеждали, ако използваме вербализира – глагол, който е чужд по произход, но вече навлезе в българската реч. Вокализирането все още е твърде авангардно, но пък може да се хареса и да започне да се употребява по-активно и извън средите на ветеринарите. Аз лично ще го държа под око.