Правилно е да се пише бакенбард, мн.ч. бакенбарди. Думата е заета чрез руски от немски – Backenbart.
Сивата му коса бе оредяла на темето, но пък се спускаше по пълните му бузи, като образуваше гъсти, къдрави бакенбарди. (А. Куик, „Красавицата и звярът“)
Ако се вгледаме в портретите на благородници от Викторианската епоха, ще забележим, че повечето господа имат добре поддържани бакенбарди, мустаци и брада.