Двете форми са дублетни и могат да се употребяват в книжовната реч – йезуит/езуит, мн.ч. йезуити/езуити. Препоръчителна е употребата на йезуит. Думата е заета от немски или църковнолатински (Jesuite), възможно чрез руски (иезуит).
От всеки конкретен въпрос се изплъзваш като йезуит/езуит.
Орденът на йезуитите/езуитите е утвърден официално през 1540 г. с була на папа Павел III.