1. Когато се говори изобщо за конституция, думата представлява съществително нарицателно име и се изписва с малка буква:
    
   Според Джон Лок конституцията е вид договор между държавата и гражданите.
   Търновската конституция е първата българска конституция.

2. Когато означава конкретна конституция, нейното название се изписва с начална главна буква, тъй като представлява съществително собствено име. Ако съставното име съдържа други собствени имена, те запазват главната си буква.
    
   В член 6 от Конституцията на Република България е записано, че всички граждани са равни пред закона.
   На 16 април 1979 г. е приета Търновската конституция.
   Според Конституцията на САЩ всички щати са равни.

3. Ако собственото име не е в оригиналната си форма, а е съкратено или перифразирано, то също се пише с главна буква.
    
   В член 6 от Конституцията е записано, че всички граждани са равни пред закона.
   В член 6 от Българската конституция е записано, че всички граждани са равни пред закона.
   Според Американската конституция всички щати са равни.

Забележка: В източника са посочени само правилата, на които се подчинява изписването на този тип названия, не и конкретните названия.