Правилно е да се пише неусетно, също и неусетен, неусетна, неусетни. Правописът на проблемната гласна може да се провери със сродна дума (със същия корен), в която тази гласна е под ударение: казваме ỳсет, следователно се пише неусетно.
Остаряваме бавно,
неусетно почти,
по-невидимо – аз,
много видимо – ти.
(„Остаряваме бавно“, Недялко Йорданов)
И всяко чувство
беше там,
и всяка тръпка,
и болките,
и радостите,
и неусетните
желания.
(„Прошка“)
С пoжapa нa дyмитe и дълбoчинaтa нa дeйcтвиeтo Мариус Kypĸинcĸи пpипoмня зaбpaвeнитe бългapcĸи тpaдиции зa дoбpoтвopcтвo и нeyceтнaтa пoдмянa нa цeннocтитe в ceгaшнaтa ни ĸyлтypa.