Правилно е да се пише неусетно, също и неусетен, неусетна, неусетни. Правописът на проблемната гласна може да се провери със сродна дума (със същия корен), в която тази гласна е под ударение: казваме ỳсет, следователно се пише неусетно.
Остаряваме бавно,
неусетно почти,
по-невидимо – аз,
много видимо – ти.
(„Остаряваме бавно“, Недялко Йорданов)
И всяко чувство беше там, и всяка тръпка, и болките, и радостите, и неусетните желания.
С пoжapa нa дyмитe и дълбoчинaтa нa дeйcтвиeтo Мариус Kypĸинcĸи пpипoмня зaбpaвeнитe бългapcĸи тpaдиции зa дoбpoтвopcтвo и нeyceтнaтa пoдмянa нa цeннocтитe в ceгaшнaтa ни ĸyлтypa.