Това съществително име се пише с двойно н – племенник, мн.ч. племенници, защото е образувано от основата племен- и наставката -ник.
След смъртта на цар Калоян на българския престол се възкачва неговият племенник Борил.
Племенникът ми много иска да се научи да свири на китара, затова му подарих моята.
Всички племенници на Дечко Узунов са художници.