Правилно е да се пише валмо, мн.ч. валма.
Старецът издуха валмо син пушек. (Р. Джордан, „Колелото на времето. Господарят на хаоса“)
Очите му бяха сиви и алчни, зъбите му – жълти, раздвоената му брада – валма от сняг и сребро. (Дж. Р. Р. Мартин, „Танц с дракони“)
От време на време ги скриваха валмата мъгла, които се стелеха сред гората и преминаваха между дърветата безмълвно като привидения. (Д. Линдзи, „Пътешествие към Арктур“)