Правилно е да се пише валмо, мн.ч. валма.
Старецът издуха валмо син пушек.
Очите му бяха сиви и алчни, зъбите му – жълти, раздвоената му брада – валма от сняг и сребро.
От време на време ги скриваха валмата мъгла, които се стелеха сред гората и преминаваха между дърветата безмълвно като привидения.