Правилно е да се пише ефимерен, също и ефимерна, ефимерно, ефимерни. Думата е заета от гръцки – ἐφήμερος.
Сега разбираше какво не му беше харесало във фигурите от дим: ефимерната им природа. (Г. Бенфорд, „Страхът на Фондацията“)
Хрумна ѝ, че насладата, макар и силна и дълбока, всъщност е нещо призрачно и ефимерно. (С. Кинг, „Ужас“)