Правилно е да се пише слято – форсмажор, защото това е сложно съществително име, чиито съставни части са от чужд произход и не се употребяват като самостоятелни думи в българския език. Думата е заета от френски – force majeure.
Правният термин за форсмажор, предвиден в чл. 306 от Търговския закон, е непреодолима сила, непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на конкретен договор.
В Изборния кодекс се посочва, че с хартиена бюлетина се гласува при форсмажор – „когато поради възникнали непреодолими външни обстоятелства машинното гласуване се окаже невъзможно“.