Кога се употребява кой и кога – кого?

В книжовната писмена реч е задължителна употребата на различни граматични форми на това въпросително местоимение – в зависимост от синтактичната му роля. Разграничението важи в случаите, когато то означава лице и е употребено самостоятелно.

  1. Когато изпълнява служба на подлог, се използва формата кой. В тези случаи думата може да се замени с той.
     
    Кой изрисува тези графити?
    (Той изрисува тези графити.)
    Така и не се разбра кой е премахнал пътния знак.
    (Той е премахнал пътния знак.)

  2. Когато изпълнява служба на пряко или непряко допълнение, се използва формата кого. В тези случаи думата може да се замени с него или го.
     
    Ще намеря кого да попитам, ако е важно за теб.
    (него да попитам; да го попитам)
    Винаги трябва да внимаваме на кого даваме личните си данни.
    (на него даваме личните си данни)

     
    ► Ако пред местоимението има предлог (на, с, за, пред и др.), то е непряко допълнение в изречението и затова трябва да се употреби формата кого.
     
    Пътят не е от значение, важно е с кого ще го извървиш.
    Пред кого трябва да послужи банковата референция?

  3. Възможно е вместо съчетанието на кого да се употреби дателната форма кому, но тя все по-рядко се използва, защото звучи архаично.
     
    Един въпрос ме измъчва от известно време: кому е нужно всичко това?