В книжовната писмена реч е задължителна употребата на различни граматични форми на това въпросително местоимение – в зависимост от синтактичната му роля. Разграничението важи в случаите, когато то означава лице и е употребено самостоятелно.
- Когато изпълнява служба на подлог, се използва формата кой. В тези случаи думата може да се замени с той.
Кой изрисува тези графити?
(Той изрисува тези графити.)
Така и не се разбра кой е премахнал пътния знак.
(Той е премахнал пътния знак.) - Когато изпълнява служба на пряко или непряко допълнение, се използва формата кого. В тези случаи думата може да се замени с него или го.
Ще намеря кого да попитам, ако е важно за теб.
(него да попитам; да го попитам)
Винаги трябва да внимаваме на кого даваме личните си данни.
(на него даваме личните си данни)
► Ако пред местоимението има предлог (на, с, за, пред и др.), то е непряко допълнение в изречението и затова трябва да се употреби формата кого.
Пътят не е от значение, важно е с кого ще го извървиш.
Пред кого трябва да послужи банковата референция? - Възможно е вместо съчетанието на кого да се употреби дателната форма кому, но тя все по-рядко се използва, защото звучи архаично.
Един въпрос ме измъчва от известно време: кому е нужно всичко това?