В книжовната писмена реч е задължителна употребата на различни граматични форми на това неопределително местоимение – в зависимост от синтактичната му роля. Разграничението важи в случаите, когато то означава лице и е употребено самостоятелно.
- Когато изпълнява служба на подлог, се използва формата някой. В тези случаи думата може да се замени с той.
Едва ли някой ще се престраши да погали подобен пес.
(Едва ли той ще се престраши да погали подобен пес.)
Марина очакваше някой най-сетне да откликне на нейната молба.
(Марина очакваше той най-сетне да откликне на нейната молба.) - Когато изпълнява служба на пряко или непряко допълнение, се използва формата някого. В тези случаи думата може да се замени с него или го.
Може ли да обичаш някого, ако се страхуваш от него?
(Може ли да го обичаш, ако се страхуваш от него?)
Когато отиваш на гости при някого, е добре да не си с празни ръце.
(Когато отиваш на гости при него, е добре да не си с празни ръце.)► Ако пред местоимението има предлог (на, с, за, пред и др.), то е непряко допълнение в изречението и затова трябва да се употреби формата някого.
Имам нужда от някого, на когото да разчитам.
Първото впечатление, което оставяте у някого, е важно. - Възможно е вместо съчетанието на някого да се употреби дателната форма някому, но тя все по-рядко се използва, защото звучи архаично.
Бихте ли се притеснявали, ако дължите нещо някому?