10 по 10 важни правила

Кога се употребява някой и кога – някого?

В книжовната писмена реч е задължителна употребата на различни граматични форми на това неопределително местоимение – в зависимост от синтактичната му роля. Разграничението важи в случаите, когато то означава лице и е употребено самостоятелно.

  1. Когато изпълнява служба на подлог, се използва формата някой.
     
    Едва ли някой ще се престраши да погали подобен пес.
    Марина очакваше някой най-сетне да откликне на нейната молба.

  2. Когато изпълнява служба на пряко или непряко допълнение, се използва формата някого.
     
    Може ли да обичаш някого, ако се страхуваш от него?
    Когато отиваш на гости при някого, е добре да не си с празни ръце.

    Ако пред местоимението има предлог (на, с, за, пред и др.), то е непряко допълнение в изречението и затова трябва да се употреби формата някого.
     
    Имам нужда от някого, на когото да разчитам.
    Първото впечатление, което оставяте у някого, е важно.

  3. Възможно е вместо съчетанието на някого да се употреби дателната форма някому, но тя все по-рядко се използва, защото звучи архаично.
     
    Бихте ли се притеснявали, ако дължите нещо някому?