Кога се употребява някой и кога – някого?

В книжовната писмена реч е задължителна употребата на различни граматични форми на това неопределително местоимение – в зависимост от синтактичната му роля. Разграничението важи в случаите, когато то означава лице и е употребено самостоятелно.

  1. Когато изпълнява служба на подлог, се използва формата някой. В тези случаи думата може да се замени с той.
     
    Едва ли някой ще се престраши да погали подобен пес.
    (Едва ли той ще се престраши да погали подобен пес.)
    Марина очакваше някой най-сетне да откликне на нейната молба.
    (Марина очакваше той най-сетне да откликне на нейната молба.)

  2. Когато изпълнява служба на пряко или непряко допълнение, се използва формата някого. В тези случаи думата може да се замени с него или го.
     
    Може ли да обичаш някого, ако се страхуваш от него?
    (Може ли да го обичаш, ако се страхуваш от него?)
    Когато отиваш на гости при някого, е добре да не си с празни ръце.
    (Когато отиваш на гости при него, е добре да не си с празни ръце.)

    ► Ако пред местоимението има предлог (на, с, за, пред и др.), то е непряко допълнение в изречението и затова трябва да се употреби формата някого.
     
    Имам нужда от някого, на когото да разчитам.
    Първото впечатление, което оставяте у някого, е важно.

  3. Възможно е вместо съчетанието на някого да се употреби дателната форма някому, но тя все по-рядко се използва, защото звучи архаично.
     
    Бихте ли се притеснявали, ако дължите нещо някому?