Правилно е да се пише симид, мн.ч. симиди. Думата е заета чрез турски (simid, simit ’кравайче, кифла’, ’висококачествено брашно’) от арабски (samīd ’фино брашно’, ’кифла’), което има корени в гръцки (σημιδάλις ’грис’).
Той познава онова богато село, където селяните ядат кокошки и симид. (А. Платонов, „Чевенгур“)
При дяда Либен седи хаджи Генчо, а около тях подскачат дечицата на най-стария дядов Либенов син и хаджи Генчо им раздава катърки, симид и мекички, които е той купил пред черковните врата – а това произшествие е довело дяда Либена до едно много голямо недоумение. (Л. Каравелов, „Българи от старо време“)