Когато подлогът в изречението е различен от аз, ние, ти, вие (т.е. се говори в 3 л. ед. или мн.ч.), се употребяват различни местоимения за означаване на притежание:
- Ако нещо е притежание на подлога, задължително се употребява възвратното притежателно местоимение свой (своя, свое, свои), кратка форма – си.
Великобритания съкращава своята армия, за да спести средства.
(А не: Великобритания съкращава нейната армия, за да спести средства.
Великобритания – подлог; армия – на Великобритания)Всеки ден милиони жени използват самобръсначка върху своята нежна кожа.
(А не: Всеки ден милиони жени използват самобръсначка върху тяхната нежна кожа.
жени – подлог; кожа – на жените)Премиерът вече заяви намеренията си за втори мандат.
(А не: Премиерът вече заяви намеренията му за втори мандат.
премиерът – подлог; намеренията – на премиера)Момъкът оседлал своя кон и потеглил към далечното царство.
(А не: Момъкът оседлал неговия кон и потеглил към далечното царство.
момъкът – подлог; кон – на момъка) - Ако нещо е притежание на лице (субект), различно от подлога, се употребяват притежателните местоимения негов, неин, техен (негова, негово, негови; нейна, нейно, нейни; тяхна, тяхно, техни), кратки форми – му, ѝ, им. Това правило не е формулирано в посочените източници.
Джеймс внимателно следеше каубоя и всяко негово движение.
(Джеймс – подлог; каубоя – друго лице; движение – на каубоя)През едно малко прозорче Ваня зърна сестра си и нейните съученици.
(Ваня – подлог; сестра – друго лице; съученици – на сестрата)Служителите във фирмата винаги се съобразяват с клиентите и с техните желания.
(служителите – подлог; клиентите – други лица; желания – на клиентите)