Кога се употребява свой и кога негов, неин, техен?

Когато подлогът в изречението не е нито говорещият/пишещият, нито слушащият/четящият (т.е. подлогът е различен от аз, ние, ти, вие), се употребяват различни местоимения за означаване на притежание:

  • Ако нещо е притежание на подлога, задължително се употребява възвратното притежателно местоимение свой (своя, свое, свои), кратка форма – си.
     
    Великобритания съкращава своята армия, за да спести средства.
    (А не: Великобритания съкращава нейната армия, за да спести средства.
    Великобритания
    – подлог; армия – на Великобритания)
     
    Всеки ден милиони жени използват самобръсначка върху своята нежна кожа.
    (А не: Всеки ден милиони жени използват самобръсначка върху тяхната нежна кожа.
    жени
    – подлог; кожа – на жените)

    Премиерът вече заяви намеренията си за втори мандат.
    (А не: Премиерът вече заяви намеренията му за втори мандат.
    премиерът – подлог; намеренията – на премиера)
     
    Момъкът оседлал своя кон и потеглил към далечното царство.
    (А не: Момъкът оседлал неговия кон и потеглил към далечното царство.
    момъкът – подлог; кон – на момъка)

  • Ако нещо е притежание на лице (субект), различно от подлога, се употребяват притежателните местоимения негов, неин, техен (негова, негово, негови; нейна, нейно, нейни; тяхна, тяхно, техни), кратки форми – му, ѝ, им. Това правило не е формулирано в посочения източник.
     
    Джеймс внимателно следеше каубоя и всяко негово движение.
    (Джеймс – подлог; каубоя – друго лице; движение– на каубоя)
     
    През едно малко прозорче Ваня зърна сестра си и нейните съученици.
    (Ваня – подлог; сестра – друго лице; съученици – на сестрата)

    Служителите във фирмата винаги се съобразяват с клиентите и с техните желания.
    (служителите – подлог; клиентите – други лица; желания – на клиентите)