- Употребата на възвратното притежателно местоимение свой (своя, свое, свои, кратка форма – си) е задължителна, когато означава, че нещо е притежание на подлога в изречението, а подлогът може да се замени с той/тя/то/те.
Британският букмейкър Tempobet.com [той] поднесе поредната приятна изненада на своите фенове.
(А не: Британският букмейкър Tempobet.com [той] поднесе поредната приятна изненада на неговите фенове.)
Столичната община [тя] оттегли претенциите си към „Софийска вода“.
(А не: Столичната община [тя] оттегли претенциите ѝ към „Софийска вода“.)
Везирите [те] яздеха конете си начело на кортежа.
(А не: Везирите [те] яздеха конете им начело на кортежа.) - Ако с местоимението се означава, че нещо е притежание на подлога в изречението, а подлогът (може да е неизразен в изречението) е аз/ти/ние/вие, е правилно да се употреби както свой/си, така и мой/ми, твой/ти, наш/ни, ваш/ви.
Споделих налудничавата идея със сестра ми.
([Аз] споделих налудничавата идея със сестра ми)
Споделих налудничавата идея със сестра си.
([Аз] споделих налудничавата идея със сестра си.)
Разкажи ми за твоето училище.
([Ти] ми разкажи за твоето училище.)
Разкажи ми за своето училище.
([Ти] ми разкажи за своето училище.)
Днес изпратихме нашите писма до Дядо Коледа.
(Днес [ние] изпратихме нашите писма до Дядо Коледа.)
Днес изпратихме своите писма до Дядо Коледа.
(Днес [ние] изпратихме своите писма до Дядо Коледа.)
Не ми се хвалете с вашите постижения!
(Не ми се хвалете [вие] с вашите постижения!)
Не ми се хвалете със своите постижения!
(Не ми се хвалете [вие] със своите постижения!)
