Кога се употребява свой, си и кога мой, ми, твой, ти, наш, ни, ваш, ви?

  • Употребата на възвратното притежателно местоимение свой (своя, свое, свои, кратка форма – си) е задължителна, когато означава, че нещо е притежание на подлога в изречението, а подлогът може да се замени с той/тя/то/те.
     
    Британският букмейкър Tempobet.com [той] поднесе поредната приятна изненада на своите фенове.
    (А не: Британският букмейкър Tempobet.com [той] поднесе поредната приятна изненада на неговите фенове.)
     
    Столичната община [тя] оттегли претенциите си към „Софийска вода“.
    (А не: Столичната община [тя] оттегли претенциите ѝ към „Софийска вода“.)
     
    Везирите [те] яздеха конете си начело на кортежа.
    (А не: Везирите [те] яздеха конете им начело на кортежа.)

  • Ако с местоимението се означава, че нещо е притежание на подлога в изречението, а подлогът (може да е неизразен в изречението) е аз/ти/ние/вие, е правилно да се употреби както свой/си, така и мой/ми, твой/ти, наш/ни, ваш/ви.
     
    Споделих налудничавата идея със сестра ми.
    ([Аз] споделих налудничавата идея със сестра ми)
    Споделих налудничавата идея със сестра си.
    ([Аз] споделих налудничавата идея със сестра си.)
     
    Разкажи ми за твоето училище.
    ([Ти] ми разкажи за твоето училище.)
    Разкажи ми за своето училище.
    ([Ти] ми разкажи за своето училище.)
     
    Днес изпратихме нашите писма до Дядо Коледа.
    (Днес [ние] изпратихме нашите писма до Дядо Коледа.)
    Днес изпратихме своите писма до Дядо Коледа.
    (Днес [ние] изпратихме своите писма до Дядо Коледа.)
     
    Не ми се хвалете с вашите постижения!
    (Не ми се хвалете [вие] с вашите постижения!)
    Не ми се хвалете със своите постижения!
    (Не ми се хвалете [вие] със своите постижения!)