Кога се употребява свой, си и кога мой, ми, твой, ти, наш, ни, ваш, ви?

  • Употребата на възвратното притежателно местоимение свой (своя, свое, свои, кратка форма – си) е задължителна, когато означава, че нещо е притежание на подлога в изречението, а подлогът не е нито говорещият (пишещият), нито слушащият (четящият).
     
    Британският букмейкър Tempobet.com поднесе поредната приятна изненада на своите фенове.
    (А не: Британският букмейкър Tempobet.com поднесе поредната приятна изненада на неговите фенове.)
     
    Столичната община оттегли претенциите си към „Софийска вода“.
    (А не: Столичната община оттегли претенциите ѝ към „Софийска вода“.)
     
    Везирите яздеха конете си начело на кортежа.
    (А не: Везирите яздеха конете им начело на кортежа.)

  • Ако с местоимението се означава, че нещо е притежание на подлога в изречението, а подлогът е говорещият (пишещият) или слушащият (четящият), може да се използва както свой/си, така и мой/ми, твой/ти, наш/ни, ваш/ви.
     
    Споделих налудничавата идея със сестра ми.
    Споделих налудничавата идея със сестра си.
     
    Разкажи ми за твоето училище.
    Разкажи ми за своето училище.
     
    Днес изпратихме нашите писма до Дядо Коледа.
    Днес изпратихме своите писма до Дядо Коледа.
     
    Не ми се хвалете с вашите постижения!
    Не ми се хвалете със своите постижения!