Правилно е да се пише сврени.
А врабчетата, сврени из тръните, гледаха, трепереха и се чудеха. (Елин Пелин, приказки)
Тримата останаха сврени в квартирата на Селдън чак до следобеда. (Айзък Азимов, „Прелюдия за Фондацията“)
Правописът на думата се подчинява на правилото за променливото я (ятовия преглас). Променливо е онова я, което при определени фонетични условия преминава в е. Пише се я, когато са изпълнени едновременно три условия:
1) я се намира в сричка под ударение;
2) сричката след я съдържа една от гласните а, о, у, ъ или я е в последната сричка на думата;
3) след я не следва никоя от съгласните ж, ч, ш, й.
В сврени не е изпълнено второто условие – сричката след променливото я не съдържа никоя от гласните а, о, у или ъ.
Във формите за м.р., ж.р. и ср.р. ед.ч. се пише я, защото са изпълнени и трите условия: сврян (но свреният, сврения!), свряна, свряно.
Оказва се обаче, че билетният център ще бъде сврян в малка стаичка.
След дълго търсене намерих колието свряно в ъгъла на едно чекмедже.