- Когато местоимението се отнася за един човек или предмет, се пише твой. Това е форма за единствено число.
Постоянно ми говориш за този твой съученик – запознай ме с него най-накрая!Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
(„Обесването на Васил Левски“, Хр. Ботев) - Когато местоимението се отнася за двама или повече души или предмети, се пише твои, твоите. Това е форма за множествено число.
Все пак те са твои родители – ще те разберат и ще те подкрепят, ако споделиш с тях.
Твоите възможности са скромни, но претенциите ти са до небето.