8. Местоимения, употреба на й/и, глаголни форми

Статията е част от кампанията за 100-те най-важни правила в българския език.

8.1. Когато местоимението изпълнява служба на подлог в изречението, се употребява кой, който, някой, никой. Може да се направи проверка, като местоимението се замени с той.

Кой ще се наеме да прогнозира продължителността на този парламент?
(Той ще се наеме да прогнозира продължителността на този парламент.)

Тази вечер никой не ме чака у дома.
(Тази вечер той не ме чака у дома.)

8.2. Когато местоимението изпълнява служба на допълнение, се употребява кого, когото, някого, никого. Може да се направи проверка, като местоимението се замени с него/го.

Това е новият инспектор, когото са назначили миналата седмица.
(Назначили са го миналата седмица.)

Да изпратим ли някого за кафе от автомата?
(Да изпратим ли него за кафе от автомата./Да го изпратим ли за кафе от автомата?)

► Ако пред думата има предлог (на, в, с, за, от, при и др.), тя със сигурност е допълнение в изречението, затова се употребява кого, когото, някого, никого.

С никого няма да разговарям без адвокат.
(При проверка: Няма да разговарям с него без адвокат.)

(Вижте по-подробно в статиите за кой/кого, който/когото, някой/някого, никой/никого.)

8.3. Когато подлогът в изречението е трето лице или лица (т.е. не е аз, ти, ние или вие) и става въпрос за нещо, което е притежание на подлога, се употребяват само местоименията свой, своя, свое, свои или си.

Навигаторът зае своето място до пилота.
(А не: Навигаторът зае неговото място до пилота; навигаторът – подлог; място – на навигатора.)

Създадохме ли условия на инвеститорите да реализират своите планове?
(А не: Създадохме ли условия на инвеститорите да реализират техните планове? Разглеждаме само простото изречение да реализират своите планове. Подлогът в него не е изразен, но се подразбира – те, инвеститорите, да реализират своите планове; планове – на инвеститорите.)

(Вижте по-подробно в тази статия.)

8.4. Когато подлогът в изречението е аз, ти, ние или вие (или се подразбира) и става въпрос за нещо, което е притежание на подлога, може да се употребява форма по избор:
мой, ми или свой, си
твой, ти или свой, си
наш, ни или свой, си
ваш, ви или свой, си

В къщата на баба и дядо (аз) намерих мой/свой пуловер, който носех като дете.
(Вие) дайте пример с вашите/със своите действия!

8.5. В окончанието на съществителните имена, когато са в мн.ч., се пише -и. Няма дума в българския език, която в мн.ч. да завършва на -й.

Акциите (а не: Акцийте) на европейските компании (а не: компаний) за имоти продължиха спада си през юли.
Верността към традициите (а не: традицийте) е белязала живота на британците.

8.6. В местоименията кой, някой, никой, който, мой, твой, свой се пише й във формите за ед.ч., а и – във формите за мн.ч.

Това е магазинът, в който (ед.ч.) редовно пазарувам.
Това са магазините, в които (мн.ч.) редовно пазарувам.

8.7. Когато представлява самостоятелна дума, се пише ѝ, а не й или и.

Засмя се и на бузите ѝ се появиха очарователни трапчинки.
В чужбина не ѝ провървяло и се върнала в България.

(Вижте по-подробно в тази статия.)

8.8. При част от глаголите погрешно се употребява форма с окончание -ме за 1 л. мн.ч. сегашно време (можеме, броиме). Ако в 1 л. ед.ч. (аз-форма) глаголът не завършва на -м, то в 1 л. мн.ч. (ние-форма) глаголът завършва на -м.

аз мога – ние можем (а не: можеме)
аз броя – ние броим (а не: броиме)
аз (трябва да) приема – ние (трябва да) приемем (а не: (трябва да) приемеме)

8.9. Деепричастие (завършва на -йки) се употребява само когато действието, изразено с него, и основното действие в изречението имат един и същ вършител.

Много хора хвърлят монети в шадраваните, пожелавайки си нещо. (Вършителят и на двете действия са хората.)
Патерсън не пести похвали за „Сенки от миналото“, определяйки романа като „удар право в десетката“. (Вършителят и на двете действия е Патерсън.)

► Но: Затичвайки се след топката на пътя, едно такси за малко щеше да връхлети върху Мишо. (Деепричастието е употребено неправилно, защото вършителят на едното действие е Мишо, а на другото – таксито.)

8.10. Когато две или повече определения се отнасят за два или повече еднотипни обекта, съществителното име е в ед.ч.

Нашите гимнастички бяха наградени за постиженията си на Световното и Европейското първенство. (а не: първенства).

Проверете знанията си

1. В кое изречение НЕ е допусната граматична грешка? (Има само 1 верен отговор.)
А) Първият трамвай, пуснат в София преди 122 години, впечатлил столичани с неговата скорост.
Б) Излизайки от офиса в края на работния ден, заваля проливен дъжд без изгледи скоро да спре.
В) Изолирането от света не е полезно за никого – това съм разбрал от моя досегашен живот.
Г) Само при мисълта, че трябва да говоря с някой за толкова лични неща, се ужасявам и се отказвам.

2. В кое изречение е допусната 1 граматична грешка? (Може да има 1, 2 или 3 верни отговора.)
А) Да откараме още сега кашоните с нашите книги в училището и да ги подариме на всички, които проявят интерес.
Б) Може да поканиш който поискаш на рождения ден, обаче внимавай за нежелани комбинаций между гостите.
В) Господарят трябваше не само да управлява мъдро, но и да се грижи за живота на неговите подчинени.
Г) Пълно безумие е от твоя страна да излезеш навън в тази свирепа буря, пренебрегвайки риска за живота си.

(Верните отговори заедно с обяснения ще намерите в следващата статия.)

Верни отговори на задачите към 7. Членуване и бройна форма

1. В кое изречение е допусната граматична грешка? (Има само 1 верен отговор.)
А) Мога да се обзаложа, че не знаеш колко цвята има флагът на Суринам.
Б) По обяд кораба вече трябва да е разтоварен от пристанищните работници.
В) Дивали е най-важният празник в Индия, съпоставим с християнската Коледа.
Г) Лагерът не беше малък и се охраняваше едновременно от единайсет стражи.

Верният отговор е Б. Грешката е в кораба – трябва да се членува с пълен член, защото е подлог в изречението; може да се замести с той: той вече трябва да е разтоварен… (т. 7.1).
В изречение В най-важният е с пълен член, защото думата е свързана с форма на глагола съм (т. 7.2).

2. В кое изречение са допуснати 2 граматични грешки? (Може да има 1, 2 или 3 верни отговора.)
А) Филмът представляваше големия ми шанс в живота и за нищо на света нямаше да позволя на няколко актьора да провалят моят шеметен сценарий.
Б) На въпроса на малкия стареца се усмихна едва доловимо, но в това време и двата коня изпръхтяха тревожно и отговора остана неизречен.
В) След като дръпнаха завесите, през трите големи и високи прозорци изведнъж нахлу светлина и мракът неохотно отстъпи в ъглите на стаята.
Г) Колко стари ръкописи имаше в манастира, тепърва трябваше да разберем, макар игумена да изглеждаше последния желаещ да ни съдейства.

Верният отговор е Б. Грешките са следните: 1) стареца – трябва да се членува с пълен член, защото е подлог в изречението; може да се замести с той: На въпроса на малкия той се усмихна… (т. 7.1); 2) отговора – също трябва да се членува с пълен член, защото е подлог: той остана неизречен (т. 7.1).
В изречение А има 3 грешки: 1) големия – трябва да се членува с пълен член, защото думата е свързана с глагола представлявам (т. 7.2); 2) няколко актьора – правилно е няколко актьори, защото при съществителните, означаващи хора, не се употребява бройната форма (т. 7.9); 3) моят – трябва да се членува с кратък член, защото не е определение към подлога; словосъчетанието може да се замести с го: нямаше да позволя на няколко актьори да го провалят (т. 7.4).
В изречение В има 1 грешка: 1) прозорци – трябва да се употреби бройната форма прозореца, защото думата е употребена след числителното име трите (т. 7.8).
В изречение Г има 3 грешки: 1) ръкописи – трябва да се употреби бройната форма ръкописа, защото думата е употребена след колко (т. 7.8); 2) игумена – трябва да се членува с пълен член, защото е подлог в изречението; може да се замести с той: макар той да изглеждаше… (т. 7.1); 3) последния – трябва да се членува с пълен член, защото думата е свързана с глагола изглеждаше (т. 7.2).