Правилно е да се пише верни, също и верен, верният, верния.
На дълъг път се тръгва с верни приятели.
Нито един часовник вкъщи не е верен!
Правописът на думата се подчинява на правилото за променливото я (ятовия преглас). Променливо е онова я, което при определени фонетични условия преминава в е. Пише се я, когато са изпълнени едновременно три условия:
1) я се намира в сричка под ударение;
2) сричката след я съдържа една от гласните а, о, у, ъ или я е в последната сричка на думата;
3) след я не следва никоя от съгласните ж, ч, ш, й.
Във верни и верен не е изпълнено второто условие – сричката след променливото я не съдържа никоя от гласните а, о, у или ъ.
Във формите за ж.р. и ср.р. ед.ч. се пише я, защото са изпълнени и трите условия: вярна, вярно.
За един творчески директор е важно да може да започва отначало, да има вътрешно усещане за вярната посока и да не се предава.
Отзовава се като вярно куче, стига само да го повикаш.