- Когато представлява членувана форма на съществителното име вещ, се пише вещта (вещ + определ. член та) – изговаря се с ударение на а.
Общо за всички случаи на грабеж е отсъствието на съгласие на владелеца за отнемане на вещта.
Усещаше силата, скрита във вещта, която сякаш пулсираше между пръстите ѝ. - Когато представлява форма за ж.р. на прилагателното име вещ ’опитен, изкусен’; ’компетентен, със специални знания и умения’ се пише веща – изговаря се с ударение на е.
Многогодишният опит я беше направил веща с мъжете.
Тя дойде от изток, от горите, и изпърво ни се стори добра знахарка, веща в лекуването на болести.
