Пише ли се запетая при например?

Думата например спада към групата думи и изрази, които се употребяват само като вметнати части* на изречението и не се отделят със запетаи.

Например ние не съхраняваме информацията за всички плащания, а само за тези, които вие пожелаете.
В латинския език например формата в именителен падеж е lupus.
Хората често не подозират колко много калории се съдържат в една чаша вино например.

Ако обаче по силата на други правила трябва да се постави запетая пред или след например, тя се пише. Ето някои случаи:

  1. Когато например се окаже на границата между две прости изречения, които трябва да се разделят със запетая.
     
    Често се срещаме с Пламен, например в петък ходихме на дискотека.
    Когато е студено и се разхождам например, очите ми се насълзяват.

  2. Когато например се окаже в началото или в края на обособена част**, която трябва да се отдели от останалите части на изречението със запетаи.
     
    Ако живакът се е наврял в цепнатини, например на дюшеме или паркет, не е лесно да се почисти.
    Бяло вино, мискет или траминер например, би било подходящо за случая.

  3. Когато например се окаже пред или след обръщение, което трябва да се отдели от останалите части на изречението със запетаи.
     
    Ти например, Калояне, защо вчера си замълча за станалото?
    Мими, например ти колко пъти си излизала от офиса в работно време?

___________________
* Вметнати части са тези думи и изрази, които влизат в състава на изречението, без да образуват словосъчетания с други пълнозначни думи в него. С тях говорещият най-често изразява личното си отношение към съдържанието на изречението (за съжаление, навярно, всъщност, така да се каже) или установява връзка със съдържанието на предходното изречение (от една страна, от друга страна, напротив, първо, второ, следователно, общо взето).

** Обособени са тези поясняващи части на простото изречение, които имат известна интонационна и смислова самостоятелност и не са негова задължителна смислова и структурна съставка. Ако обособената част се изключи, изречението запазва своя смисъл и остава граматически издържано.