Думата обаче може да се употребява като вметната част* или като съюз в изречението.
- Когато се употребява като вметната част* на изречението, обаче не се отделя със запетаи.
След двубоя обаче у мнозина остана усещането, че „Барселона“ спечели някак по инерция.
Фикрет обаче забелязва сълзите на Тахсин.
Говори каквото си искаш, никой няма да ти повярва обаче! - Когато обаче се употребява като съюз, свързващ две прости изречения (със значение ’но, ала’), пред него се пише запетая.
Устройството не иска да чете дискове, обаче може да ги записва.
Двамата се разделиха, обаче скоро разбраха, че не могат един без друг. - Ако по силата на други правила трябва да се постави запетая след обаче, тя се пише:
Цяла нощ валя неспирно. Като станах сутринта обаче, слънцето вече се беше появило на хоризонта.
(Запетаята разделя две прости изречения в рамките на сложното.)Генерално погледнато обаче, жените са много по-жизнени от мъжете.
(Запетаята отделя обособената част** от останалите части на изречението.)
___________________
* Вметнати части са тези думи и изрази, които влизат в състава на изречението, без да образуват словосъчетания с други пълнозначни думи в него. С тях говорещият най-често изразява личното си отношение към съдържанието на изречението (за съжаление, навярно, всъщност, така да се каже) или установява връзка със съдържанието на предходното изречение (от една страна, от друга страна, напротив, първо, второ, следователно, общо взето).
** Обособени са тези поясняващи части на простото изречение, които имат известна интонационна и смислова самостоятелност и не са негова задължителна смислова и структурна съставка. Ако обособената част се изключи, изречението запазва своя смисъл и остава граматически издържано.