В кои случаи се употребява никой и в кои – никого?

В книжовната писмена реч е задължителна употребата на различни граматични форми на това неопределително местоимение – в зависимост от синтактичната му роля. Разграничението важи в случаите, когато то означава лице и е употребено самостоятелно. 

  1. Когато изпълнява служба на подлог, се използва формата никой.
     
    Досега никой не е писал по темата във форума.
    В действителност никой не знае с какво точно се занимава организацията.
    Всички хора около мен чакаха кротко, никой никого не пререждаше и с никого не се караше.

  2. Когато изпълнява служба на пряко или непряко допълнение, се използва формата никого.
     
    Резултатите от проучването вероятно няма да учудят никого.
    Всички хора около мен чакаха кротко, никой никого не пререждаше и с никого не се караше.
    Животът не е лесен за никого.

     
    Ако пред местоимението има предлог (на, с, за, пред и др.), то е непряко допълнение в изречението и затова трябва да се употреби формата никого.
     
    Няма да правя коалиция с никого, заяви лидерът на партията.
    Информацията е поверителна – не я разкривайте пред никого.

  3. Възможно е вместо съчетанието на никого да се употреби дателната форма никому, но тя все по-рядко се използва, защото звучи архаично.
     
    Спя спокойно – никому нищо не дължа.
    Алкохолът не прощава никому.