В кои случаи се употребява никой и в кои – никого?

В книжовната писмена реч е задължителна употребата на различни граматични форми на това неопределително местоимение – в зависимост от синтактичната му роля. Разграничението важи в случаите, когато то означава лице и е употребено самостоятелно. 

  1. Когато изпълнява служба на подлог, се използва формата никой. В тези случаи думата може да се замени с той.
     
    Досега никой не е писал по темата във форума.
    (Досега той не е писал по темата във форума.)
    В действителност никой не знае с какво точно се занимава организацията.
    (В действителност той не знае с какво точно се занимава организацията.)
    Всички хора около мен чакаха кротко, никой никого не пререждаше и с никого не се караше.
    (Той никого не пререждаше и с никого не се караше.)

  2. Когато изпълнява служба на пряко или непряко допълнение, се използва формата никого. В тези случаи думата може да се замени с него или го.
     
    Резултатите от проучването вероятно няма да учудят никого.
    (Резултатите от проучването вероятно няма да го учудят.)
    Всички хора около мен чакаха кротко, никой никого не пререждаше и с никого не се караше.
    (Никой не го пререждаше и не се караше с него.)
    Животът не е лесен за никого.
    (Животът не е лесен за него.)

     
    ► Ако пред местоимението има предлог (на, с, за, пред и др.), то е непряко допълнение в изречението и затова трябва да се употреби формата никого.
     
    Няма да правя коалиция с никого, заяви лидерът на партията.
    Информацията е поверителна – не я разкривайте пред никого.

  3. Възможно е вместо съчетанието на никого да се употреби дателната форма никому, но тя все по-рядко се използва, защото звучи архаично.
     
    Спя спокойно – никому нищо не дължа.
    Алкохолът не прощава никому.