В книжовната писмена реч е задължителна употребата на различни граматични форми на това неопределително местоимение – в зависимост от синтактичната му роля. Разграничението важи в случаите, когато то означава лице и е употребено самостоятелно.
- Когато изпълнява служба на подлог, се използва формата никой. В тези случаи думата може да се замени с той.
Досега никой не е писал по темата във форума.
(Досега той не е писал по темата във форума.)
В действителност никой не знае с какво точно се занимава организацията.
(В действителност той не знае с какво точно се занимава организацията.)
Всички хора около мен чакаха кротко, никой никого не пререждаше и с никого не се караше.
(Той никого не пререждаше и с никого не се караше.) - Когато изпълнява служба на пряко или непряко допълнение, се използва формата никого. В тези случаи думата може да се замени с него или го.
Резултатите от проучването вероятно няма да учудят никого.
(Резултатите от проучването вероятно няма да го учудят.)
Всички хора около мен чакаха кротко, никой никого не пререждаше и с никого не се караше.
(Никой не го пререждаше и не се караше с него.)
Животът не е лесен за никого.
(Животът не е лесен за него.)
► Ако пред местоимението има предлог (на, с, за, пред и др.), то е непряко допълнение в изречението и затова трябва да се употреби формата никого.
Няма да правя коалиция с никого, заяви лидерът на партията.
Информацията е поверителна – не я разкривайте пред никого. - Възможно е вместо съчетанието на никого да се употреби дателната форма никому, но тя все по-рядко се използва, защото звучи архаично.
Спя спокойно – никому нищо не дължа.
Алкохолът не прощава никому.