Случвало ли ви се е да се оплетете в подобни изрази? Да се питате: Някой или някого? Който или когото? Запазете самообладание – объркването е естествено. Въпрос от Аngel Ermand Petrov Едни умни глави сме се сбрали да бистрим долния казус и засега не успяваме да открием печатен източник, който да помогне. Моля за съдействие […]
И още...
Може ли едно прекарване да бъде приятно?
Все по-трудно става прекарването да бъде окачествено по този начин. Размислите по-долу са в отговор на Въпрос от Михаил Как е по-правилно да се каже: „Приятно прекарване!“ или „Приятно изкарване!“? Наскоро по „bTV новините“ гледах репортаж по този казус. Разпитваха много хора и не се стига до точен отговор. Моят отговор Допреди няколко години (или […]
На крилете на фламингото – прелет над нормата
Въпрос от Ваня К. Как стои въпросът с множественото число на думата фламинго? Моят отговор Сложно и противоречиво, ако го разглеждаме в контекста на нормата и живата езикова практика. Какво подсказва езиковото чувство Аз бих употребила фламинга. Съпругът ми и дъщеря ми образуваха същата форма за мн.ч. независимо един от друг и от мен. Мисля, че […]
Моноблоците и втората палатализация
Тази статия е първият и – бих казала – твърде обнадеждаващ резултат от намерението за ремонт на банята вкъщи. От друга страна, тя е показателна за това как едно почти нищо може да се превърне в нещо, ако те обсеби и не ти даде мира, докато не го опишеш и не обясниш причината да има […]
Пунктуация при уточняващи думи
Въпрос от Horatio Имам следния въпрос относно (не)поставянето на запетая в изречения, подобни на следното: Концертът ще започне един час след като тръгнем. Моят отговор Мисля, че примерът, който е посочен във въпроса, спада към случаите с т.нар. уточняващи думи и изрази. Повечето подчинени изречения в българския език се въвеждат със съюзи, пред които се […]
На живо/наживо
Въпрос от Horatio Във връзка с колебанието ми при изписване на думата наживо/на живо попаднах на следната статия. В нея се твърди, че слятото изписване зависи от това дали съчетаниeто от предлог + същ./прил./нар. представлява „смислово обединен комплекс“. Как можем да преценим дали такова съчетание е „смислово обединен комплекс“? Това не е ли твърде субективен […]
При закрити врата
В старобългарския език съществителното име врата е било от ср.р. и е имало само форми за мн.ч. (pluralia tantum). По силата на тогавашното граматическо съгласуване определението към него (прилагателно, причастие) също е било в мн.ч. Впоследствие врата е била преосмислена като съществително от ед.ч. и заради окончанието -а е преминала към имената от ж.р. Все […]
Ето го романа/романът
Въпрос от vilervale Ето го най-после романа, ето го най-после автора! (предговор към „Разговор със Спиноза“, Гоце Смилевски, „Колибри“). Не би ли трябвало и на двете места да има пълен член? Защо? Моят отговор Както е добре известно, употребата на пълния член при имената от мъжки род зависи от тяхната синтактична роля. Най-общо, пълен член […]
„Тогава ще ме викат и аз не ще чуя“ (Притч. 1:28)
За радост, ние, българите, се зовем и се чуваме, общо взето, но как? В тази публикация ще се опитам да дам кратко обяснение, предизвикано от Въпрос от Darina Иска ми се да потърся компетентното Ви мнение за обръщенията. Днес рядко може да се чуе да се обръщат към някого с Иване, Пенке и пр. Прочетох […]
Във Photoshop и със CSS…
… могат да се направят вълшебни неща. Оставям това в ръцете на майсторите – ще ги използвам само за илюстрация на едно правописно правило. То изглежда много просто, но все пак има два-три случая (поне аз съм се натъквала на толкова), в които се пораждат колебания. И така, правилото е за употребата на предлозите във […]