Едва ли има други групи прилагателни в българския език, чиито отношения да са толкова динамични и неизяснени, колкото прилагателните с наставки -ичен и -ически. Непрекъснато се конкурират, делят си езикови полета, уж се обособяват и си поделят значенията – и все не могат да се разберат веднъж завинаги. Тази конкуренция води началото си още от […]
И още...
Бай-Ганьов тарикатлък/байганьовски тарикатлък
Ако усещате смисловата разлика между двете словосъчетания и бихте ги написали точно по този начин, не си губете времето с четеното на текста по-долу. Най-вероятно за вас тайни в правописа почти няма. :) Може би е малко пресилено, но действително се изисква да познаваш доста добре правилата, за да употребяваш намясто такива словосъчетания (не само […]
Шуробаджанашки
Както често се случва при мен, един читателски въпрос насочи вниманието ми към тази колоритна дума, зад която се крие не особено приятно съдържание: как трябва да се напише – шуро-баджанашки или шуробаджанашки? В правописния речник това прилагателно име липсва, но е включено съществителното шуробаджанащина. Малко ме учуди слятото писане на думата, защото според мен […]
Смяна на рода
Съществителните имена в българския език имат една граматична характеристика, която се нарича род и е доста устойчива. Един от малкото примери за промяна на рода е думата вечер, която е била от мъжки род в старобългарския език, а сега е от женски. Запазил се е поздравът „Добър вечер!“, в който прилагателното име показва стария род […]
Членуване на обособени приложения
Въпрос от Красимира Георгиева В изречението Той подписа договор за ролята на Игор – верния помощник на Франкенщайн трябва ли верния да получи пълен член? А как стои въпросът, ако изречението изглежда така: Игор – верният помощник на Франкенщайн – ще бъде новият герой във филма. Този път пълният член на мястото си ли е, […]
Да прострем прането, но къде?
Уверявам ви, че много хора са изправени пред този немаловажен езиково-битов въпрос. Получих няколко имейла от независими един от друг питащи с кажи-речи идентично съдържание: как е правилно да се каже/напише – простир или простор, когато означаваме въжето/телта/съоръжението за простиране? Официално нещата стоят така: в новия правописен речник* липсва думата простир, а са включени простор […]
Екстремен vs. екстрен
Всички сме чели за екстремни ситуации и за екстрени ситуации. Но правим ли разграничение между тях? Когато употребяваме прилагателните, намясто ли са те? Значенията на двете думи са много близки и дори се припокриват, но все пак има известна разлика: екстремен означава по-скоро краен, радикален, а екстрен – извънреден, много бърз, спешен, а също и […]
Туитвайки туитове
Мрежата на Twitter може и да не ви е оплела още, но вероятно поне сте чували за нея, за това, че там се туитват разни неща, а краткото съобщение (максимум 140 знака)* се нарича туит – от англ. tweet. Йордан Радунчев ми обърна внимание на формата за мн.ч. на туит – че не е редно […]
Двойно Н – ревизия на ученическите спомени за правилото
Навярно повечето от четящите си спомнят още от началния курс, че ако думата в м.р. завършва на -нен, в останалите форми се пише двойно н: конен завършва на -нен, затова пишем конна, конно, конни, конният, конния. Това правило е сравнително лесно за запомняне и в 99% от случаите върши добра работа, но е опростено и […]
България – страната на ризортите
Скоро се пошегувах с Милен Петрински, че трябва да мислим за англоезична версия на „Как се пише?“, защото получих въпрос за правилното изписване на числото 13 на английски. Вторият удар не закъсня: запитаха ме как е правилно – резорт или ризорт, или може би това са дублетни форми. Не всички са чували за това чудо […]